- Как ви посрещна Момчил? - Не може да се каже, че беше гостоприемно. На масата беше сложен само един пепелник.

В една клоака глистите играели карти. Ама едно малко глистче го хванали да лъже, и дъртият глист му вика; - Айдееее с първото лайно и... да те няма.

По време на погребение изведнъж се чува тропане и викове: - Мими, Мими, отвори, аз още съм жив! - Митьо, млъкни, докторите знаят по-добре.

- Доста си напълняла. - А не, просто имам едър кокал. - Никога не бях виждал кокал да виси отстрани…

- Не си отивай! - увещаваше го тя, чупейки отчаяно пръсти. Но той си отиде все пак... със счупени пръсти.