Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше то...

- Госпожице, имате прекрасни очи! - Възможно е, само че очите ми не са там, където гледате, а по-нагоре.

- Петрова, защо закъсняхте за работа? - След мен ходеше някакъв тип... - И? - Ами едвам се влачеше...

- Тя ме заряза, обвинявайки ме в педантичност и отегчителност. И това след 139 полови акта!

Казах му да ми се обади, ако намери някоя с по-хубави гърди… Още не е звъннал. Сега, к'во? Като комплимент ли да го приемам?