Седях и си мислех, и пак седях и си мислех. Така мина час. Аз продължавах да седя и да си мисля. Измина и 2ри час - все така седях и си мислех... внезапно, дори не знам как, установих, че само си седя...

Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен!

Преди като се варяха кренвиршите изплуваше мазнина, а сега водата порозовява...

За да имаш 2 трябва да знаеш нещо!

Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.