Тодор Живково време, младо момиче си върви из улиците, прибира се у дома. В една тъмна уличка я хваща изнасилвач и започва да я съблича. -..МИЛИЦИЯ!!!МИЛИЦИЯ!!! -МЛЪКНИ!!!! -МИЛИЦИЯЯЯ!МИЛИЦИЯ...

- Скъпи, нали очите ми са сини като небето? - Ъхъ. - И устните ми са алени като рози! - Ъхъ. - Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!

- Ти изобщо слушаш ли ме? - Да. - И за какво говоря в момента? - За твоите женски глупости, както обикновено. - Добре. Този път ти се размина.

Семеен скандал. Тя: - Осемдесет човека са лайкнали, това което казвам, а той ще ми спори тук!

Мъжете много ценят в жените краката. Но особено ценят сърцето... което бие между тези крака!!!