- Кой си ти? - Нинджа. - А защо си толкова бавен? - Костенурка-нинджа.

В дългите горещи нощи Малвина стояла на скалата, гледала залеза с едното си око и си спомняла незабравимата целувка, която и дарил Буратино...

По телефона: - Скъпи, нещо лошо те чувам! - Аха, опитвам се да не дишам в слушалката, че току-що ядох чесън.

Аз не псувам! Аз излагам мислите си анатомически!

Вейдър се кара на разузнавачите. - В последно време за мен се разпространяват твърде много вицове! - Не се безпокойте, лорд Вейдър. Все едно 99% от тях са съвършено неразбираеми…