Алберт АйнщайнРадостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата.

Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: - Колко градуса е това чудо...

Всичко е живот, а животът е такъв, какъвто сам си го направиш.

- От както се оженихме ми е все едно къде ще прекараме отпуската си... - Но защо??? - С теб навсякъде ми е скучно!

- Не разбирам как може да се омъжваш за куц човек! - Какво толкова! Та той куца само когато върви.