- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

Обява във вестника: 'Търся спътник в живота за тъща си. Тя: нахална, шумна, досадна. Той: жесток, безмилостен, подъл. Обадете се на тел.:…..'

- И това не беше зле! - си помисли Пенчо, уцелвайки с чехъла тъщата вместо котарака.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

- Как да сме сигурни, че колата ще запали на -20? - Ами лесно - представяме си, че трябва да закараме тъщата на гарата и тя пали, още като види ключа!