- Скъпи, нали очите ми са сини като небето? - Ъхъ. - И устните ми са алени като рози! - Ъхъ. - Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!

Семейна караница: - Дадох ти най-добрите си години от живота, неблагодарник такъв! - Господи, ще има и по-лоши ли?

- Как може да пускаш такива филми на детето? - Какво толкова? Няма чак толкова много трупове. А и освен това от страх се крие под одеялото и заспива...

- Анна, Вие вече от три години сте вдовица... Аз също съм сам... Не съм първа младост, но съм осигурен... Разбирате ли намека ми? - Ех, Минчо, с удоволствие ще стана и Ваша вдовица.

Лягат си семейна двойка. Тя: - Остави ме! Боли ме главата! Той: - Ама аз няма да те карам да мислиш!