След нея влязла японката. Излязла след един час - едва се държи на краката си.
Накрая влязла българката. Час, два, три - никой не излиза. По някое време отвътре изскача роботът и хуква да бяга, а нашата след него:
- Къде тръгна бе, железен? Батерии за чукане нямаш, а за да бягаш - имаш!