Имало едно време един много добър човек. С никого не се карал, на всеки услуги вършил, на мравката път правел да мине. Но хората са неблагодарни и бързо забравяли добрините на този човек. Веднъж той си вървял покрай реката и какво да види - човек се дави! Бързо скочил в бурната вода, хванал човека и го извадил на брега, положил го на тревата и… го на*бал. Удавника отворил ококорени очи и продумал:

- Човече, затова, че спаси живота ми с риск за своя собствен ще съм ти вечно благодарен, но защо ме на*ба накрая?!

Погледнал го добрия човек и със сарказъм в гласа отговорил:

- За да помниш, мамка ти, за да помниш, щото много забравяте!