- Разбира се. А защо има толкова странен вкус тази ракия?
- Не знам...
- Да не се отровя?
- И аз искам да разбера това.
Пиян се прибира вкъщи и учтиво се извинява на всеки стълб, в който се блъска, вземайки го за минувач. Накрая сяда на бордюра и мъдро заключава: - Ще почина, докато премине манифестацията…
- Скъпи, забравих да купя хляб. Ще отидеш ли? Връща се след малко с хляба и бутилка ракия. - Скъпа, няма да повярваш! Пак нямаха да ми върнат.
- Миче, непрекъснато ми натякваш, че съм пропил парите и няма с какво даже козметика да си купиш. Но помисли само: за чий ... ти е козметика, когато съм пиян?
- Уважаема госпожице, свободна ли сте за следващия танц? - Да. - Може ли тогава да ви помоля да ми пазите бирата?
- Айде, да идем на разходка? - Ах, колко странно само произнасяш "Да се напием".