"
Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала:
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?
113 прегледа