Отива малкият Иванчо при баща си: - Тате, затвори очи. - Защо? - Мама каза, че като затвориш очи завинаги ще заживее много по-добре!

- Е, Иванчо, как стана така, че съученичката ти Марийка, забременя? - По вина на баща й... - Как така на баща й? - Ами тъкмо се дърпах назад, когато в стаята влезе баща й и ме ритна по задника.

Иванчо пита в аптеката: - Имате ли някаква надеждна упойка? - Момче, какво те боли? - Все още нищо, но баща ми е на родителска среща.

- Иванчо, вярно ли е, че учителката е викала вчера баща ти да му се оплаква от теб? - Вярно е. Днес пък вика майка ми, да се оплаква от поведението на баща ми.

Първият учебен ден. Учителката пита Иванчо: - Какво прави през ваканцията? - Нищо… Във всеки случай нищо, което да става за писане на съчинение.