Марийка гледа и пита:
- Иванчо, тоя кон как разбира, кога и се иска на кобилката бе?
Ми как, по миризмата разбира, как иначе. -отговаря Иванчо.
Продължи ли да лежат и след малко Марийка пак пита:
-Иванчо, бе на тебе да не ти е запушен носа бе?
- Иванчо, защо те нямаше миналата седмица? - Бях болен, госпожо! - Да-да! По стриптийз клубовете си се шлял! - Ама.. - Не ми спори! Видях те от пилона.
- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година? - Какво е странно, госпожо? Нали имаме...
- Иванчо, защо пишеш толкова големи ченгелчета? - Тате, това не се ченглечета, това са интеграли!
Развеждат се родители и питат малкия Иванчо: - Кажи, с кой искаш да живееш? - А при кого ще остане компютъра?
Из писмо на Иванчо: - Мила Марийке, в едната ръка държа снимката ти ,а с другата ...мисля за теб..