Иванчо пита учителката си: - Госпожо, вярно ли е че тока се яде? Учителката отговаря учудено: - Не е вярно Иванчо, кой ти го каза? - Как да не е вярно, снощи чух баща ми да казва на майка...

- Иванчо! Не мислиш ли, че вече е време да се оженим? - казала Марийка. - Ха! Че кой ще ни вземе нас двамата?

Един ден Иванчо се появил на училище с посинено око и разказал: - Отивам снощи да спя при мама и тате, и по някое време бащата тихо попита “Детето заспа ли?” и аз също тихо – “не”. Той нещо се ядоса...

Майката: - Е, Иванчо, как се държа баща ти с тебе, докато бях в командировка? Иванчо: - Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата...

- Иванчо, защо си гледаш часовника през десет секунди? - Госпожо, страхувам се, че всеки момент звънецът ще прекъсне този страшно интересен урок!