- Мамо, мамо, ела бързо! Съборих стълбичката. - Ти само почакай. Ще видиш, баща ти като разбере! - Той разбра, виси на полилея...

Двамата в кревата. Марийка: - Хм, ти не си нищо особено като ебач!! Иванчо: - Ти пък как го установи толкова бързо за половин минута???

Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Иванчо нахълтва в спалнята на родителите си и ги заварва на калъп. Бащата отгоре, майката отдолу. -Ехааааа, конче. Уха-ха. Мамо, тате, може ли и аз да играя с вас. Нямало какво да правят майка...

Иванчо пита учителката си: - Госпожо, вярно ли е че токът се яде? Учителката отговаря учудено: - Не е вярно, Иванчо, кой ти го каза? - Как да не е вярно, снощи чух баща ми да казва...