Вървят по улицата малкия Иванчо и майка му. - Мамо, хайде да купим тази леля? - Как така? Това е леля! Тя не се продава?! - А с татко как винаги я купуваме?

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща : - Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнах...

- Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? - Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.

Учителка пита учениците: - Ученици, от кой зеленчук се плаче? Иванчо: - От картофите, госпожо! - Сядай, Иванчо, грешен отговор! - Но госпожо, Вас не са ли Ви удряли с картофи по главата...

Иванчо: - Марийке, айде да се еб*м! - Леле Иванчо, какъв си сладкодумец, само с две думи ме нави.