Иванчо се прибира в къщи. Отива весел в кухнята, където майка му приготвяла обяда.

- Мамо, мамо. Имам новина. Обичам Марийка, дето живее на първия етаж…

- Ох, Иванчо. Недей да ходиш с Марийка. Тя ми е известна. Как да ти кажа. На нея стъклото й е счупено, ако ме разбираш, какво искам да ти кажа.

Иванчо се разстроил и отишъл в хола. Там баба му гледала телевизия.

- Бабо, бабо, искам да ти кажа нещо. Обичам Марийка от първия етаж.

- Абе мани я тая кифла, бе Иванчо – казала бабата. – На нея стъклото й е счупено.

Иванчо се разстроил още повече. Отишъл в спалнята. Там баща му дремел на леглото.

- Тате. Обичам Марийка от първия етаж – тъжно промълвил Иванчо.

- Нема лошо – казал баща му.

Иванчо се зарадвал:

- Наистина ли тате? Ама мама и баба викат да не ходя с нея, щото стъклото й било счупено.

- Абе, не ги слушай майка ти и баба ти. Когато се жених за майка ти, на нея не само че всички стъкла й бяха счупени, ами дори направо и задния й двор беше разкопан.