Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:

- Кажи чадо, закъде си се запътил?

- Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.

- Влез синко - отворила широко портите попадията - ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.

Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: - леле каква путка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:

- Путка...

- Ами, име като име - промълвила попадията.

Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:

- Кюфте - отговорил нашият.

Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:

- Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра - прекарала пръсти по горещото си пиче.

Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.

Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:

- Ох Кюфте, Кюфте, оооо...

От стонове те и се събудили попа и попадията:

- Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката - сръчкал жена си дядо поп. - нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко - взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.

Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела...

- Тичай дядо попе, ела да видиш какво става - развикала се попадията

- Какво ма жено - надигнал съненати си глава попа.

- Ела да видиш, Путката е между краката на нашата щерка

- Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде - завил се презглава попа и продължил да си хърка