- Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър.
- Извинявай, Пешо. Чичо ти е.
Между старци: - Пешо, ти колко килограма тежиш? - Ами с очилата 60 килограма - отговаря Пешо. - А без очилата? - Ми не знам, не мога да видя.
- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.
- Защо наш Пешо се е скарал с годеницата си? - Нарочно, само докато мине рожденният й ден.
Къде беше цялата нощ? - пита жената. - Бях у Пешо по работа! Помагах му. Жената се обажда на Пешо: - Ало, Пешо! Здрасти! Да знаеш къде е бил моя тази нощ? - Що за въпрос! При мен е - точно...
- И защо, бе Миме, не щеш да се омъжиш за Пешо? - Мамо, престани! Не го ли виждаш, какъв е риж? Бащата се обажда от другата стая: - Айде сега, капризи! Половин година с тебе и ще побелее!