-Помни, живота е като каране на велосипед, ако ти е трудно, значи караш по нанагорнище! -Ако съдя по моя живот, аз карам по нанагорнището на павирана улица и без седалка…

Да се чете български написан на латиница е, като да се чете нещо написано с лайно по стената - може и да се разбира, но тъй или иначе е неприятно.

Да скроиш на някого номер е също така уморително, както и да му направиш добро, но в първия случай моралното удовлетворение е много по-голямо.

- Не знам за другите, но аз с кеф бих плащал "данък разкош". - То ти го плащаш, ама не за твоя разкош...

Как може да бъдем спокойни, когато всички клетки в главите ни, са нервни?