"
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"

С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
119 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Герои

Младият поручик Ржевски играе първата си роля в театъра. Всичко се свежда до това да се появи на сцената и да произнесе: "Балабуев, ето ви бастуна!". Хусарите се хващат на бас с поручика, че той ще се...

Герои

Седи в кабинета си оберщурмфюрер Щрунц и нанася в секретните тефтери на ГЕСТАПО информация за подопечните си офицери. Влиза Офицер. Оберщурмфюрерътг пита: - Кажете ми едно двуцифрено число, офицер?...

Герои

Червената шапчица, O"Xенри Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…

Герои

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява...

Герои

Преди веднъж да забрави подаръка за Чък Норис Дядо Коледа беше истински.