"
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"

С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
95 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Герои

Наташа пита поручик Ржевски: - Поручик, а Вие някога обичали ли сте? - Ами… ебал съм. - Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… - И с хора съм го правил. - Ах не, говоря за чистата люб...

Герои

Веднъж вълкът хванал Червената шапчица. Но, за негова изненада, тя скочила в обятията му, и започнала да му шепне в ухото, дишайки тежко: "Бъди лош с мен, бъди зъл, направи ми нещо мръсно! ". Вълкъ...

Герои

- Защо на черепа на всеки динозавър има 16-19 сантиметрова подметка!? - Защото Чък Норис се е подписвал след всяка нова точка! (Чък Норис - динозаврите ***** - 0)

Герои

Веднъж на Чък Норис му дошла идеята да продава потта си като напитка. Можете да я намерите под името Red Bull.

Герои

Червената шапчица, Чарлз Дикенс Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то...