В препълнения автобус. Женски глас: - Млади господине, какво се натискате така? Да не би да искате да ме...? - Не. - Ами тогава се отдръпнете де. Някой пък може да иска!

Лектор: - Не мога да вярвам в съществуването на нещо, което не съм видял със собствените си очи! Глас от залата: - А мозъка си със своите очи виждал ли си го?

- Следих ви непрекъснато, разпитах вашите съседи, записах вашите телефонни разговори и даже стрелях по вас, за да ви видя реакцията. И от моите наблюдения стигнах до безспорен извод - вие страдате от...

- Скъпи, дай да си купим щори за банята. - Но защо, златце мое? - Как така защо? Срещу нас има общежитие... Там има млади хора... - Миличка, недей да се разстройваш... Те като те видят...

- Правиш ли сутрешна гимнастика с радиото? - Само първото упражнение. - Кое? - "Отворете прозореца".