- Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра? - Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.

Той и тя. Той чете: - Ръцете бавно преминават по гърдите и се насочват към раменете, оттам слизат по гръбначния стълб, плъзгат се към бедрата, плавно се връщат към корема.... Тя пита: - Скъпи...

А аз вече толкова пъти му спасявам живота на моя, защото, аха да го удуша и после размислям...

Имаш ли голи снимки на годеницата ти? - Не. - Да ти дам няколко?

Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!