- Край! Не ми звъни повече!
И почват да чакат… позвъняване.
- Какво правиш като имаш пари? - Не си спомням.
Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...
- Скъпа, ако някой ден се разоря ти ще продължиш ли да ме обичаш? - Разбира се. Но страшно много ще ми липсваш...
- Много ме обиди! Мислиш ли, че заслужавам това? Искам да си вземеш думите обратно. - Взимам си думите обратно... - Извиняваш се, значи? - Не! Измислих нови!
- Не тъжи, скъпа. Ето, ако тук на Земята тежиш 85 килца, то на Марс ще си само 30... Виждаш ли, ти просто не си за тази планета!