Съдията към свидетел: - Вие сте видели, как чужд човек удря вашата тъща. Защо не се притекохте на помощ? - Как? И двамата ли да я бием?

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

- Моята тъща не ме обича. - А моята ме обича. - Как успя? - Една нощ обърках спалните ни.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…

- Как е тъста ти? - Не питай! - Какво, да не се е разболял? - По-зле! - Умрял ли е? - По-зле. Сменил си е пола и сега имам две тъщи.