Вярвам, че в пералнята живее НЕЩО, което яде по един чорап при всяко пране, пак ми "бегат" чифтовете...

Алармата виеше, не защото бяха разбили стъклото, а стъклото беше разбито, защото виеше алармата!

Приеха ме в групата на постоянно протестиращите от нещо и за нещо. 52 минути псувах без да се повторя.

Рано или късно всичко свършва – чувствата, търпението, нервите... Особено гадно е като свършат патроните.

Тръгнеш ли по непознат път, едва в края му ще разбереш дали си стигнал там където си искал.