Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва: - Цял ден на 12 см. токчета!

Щанд за колбаси: – Може ли да опитам от тая луканка? Малко соленичка… – А ще ми дадете ли от тази? Да не е лоша, ама много е пикантна… – Я ми дайте и от тази, а нямате ли прясна… Добре, дайте до не...

Жените са като паркоместата- хубавите са заети, а останалите са за хора с увреждания...

Животът е прекрасен и изобщо не ме интересува, че не е вярно.

Върви един грък по улицата и намира пачка пари. Взима ги. Брои ги. И си мисли… НЕ СТИГАТ!