С времето всичко се разваля, чувствата, хората, хеликоптера... А от хеликоптера пък съвсем не го очаквах.

Най-добрата връзка, вероятно е между пушача и цигарата му. Тя изгаря за него, той умира за нея...

Всеки божи ден заобикалящите ме ми доказват, че живот без мозък, това е нещо реално.

Едно време било лесно - имаш две ризи, даваш едната на ближния си. Сега - ризи много, ближен нямаш!

Колкото и да си опичаш акъла, акъл е все пак, не са пържоли…