Ако дъждът можеше да отмие болките ни, вятърът да разсее всички наши съмнения, а слънцето да сгрее душите ни, въобще нямаше да има нужда да се мъчим с тая ракия.

Първи януари. Време е да се става за вечеря.

- Интересно. Аз те поканих да изпием по едно за мое здраве, а ти смучеш вече трета бутилка. - Извини ме обаче ти така ужасно изглеждаш.

В сиренето нямало мляко, в майонезата нямало яйца. Остана в ракията да няма алкохол...

- Ще пийнеш ли по едно? - Не мога, с колата съм. - А защо не дойде пеша? - Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих - ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене...