- Благодаря за танца, госпожице. - Какъв танц? Аз просто към изхода се изнасях.

- Скъпи, искам те! - Любов моя, няма кога, тръгвам на работа. - Няма нищо страшно, ще закъснееш две минути. - Кучка.

Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

- Вълнуваш ли се? - Да! - За пръв път ли ти е? - Не! И друг път съм се вълнувала…