Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Как се е казвала тъщата на Адам. - Той не е имал тъща. Живял е в рая.

- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче… - А какво имаше в него? - Ами една щангичка…

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.