"
Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.
180 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Военни

Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като тов...

Военни

Двама самураи си говорили и единият казал: - На бас, че ще ти резна главата без да усетиш! Другия казал: - Не можеш! Първия се приготвил, замахнал - нищо! - Видя ли, че не можа! - казал втор...

Военни

В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: - За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете,...

Военни

Старшина пита новобранец: - Какъв си бил в цивилния живот? - Кредитен инспектор. - Добре, значи ти ще сипваш манджата. - Защо? - Вече си свикнал всички да искат още.

Военни

В казармата старшината казва на войниците: - Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. - Редник, защ...