Ходих на народен лечител. Разправят, че може да излекува всичко. А на самия него му текат сополите...

Литераторката: - Които отсъства - да си вдигне ръката!

- И какво прави без мен? - Все същото... само, че с друга.

Купих в магазина бензинова резачка и хокейна маска. Странно защо, но на касата ме пуснаха без да си чакам реда.

Един ден любовта попитала приятелството: "Защо съществуваш ти, след като мен ме има?" А приятелството отговорило: "За да донеса една усмивка там, където ти остави сълза!"