- Скъпи, как мислиш, като умрем в рая ли ще отидем или в ада? - Няма значение, мила, важното е да сме поотделно!

- Защо плачеш? - Режа лук! - Абе, вие вегетарианците съвсем изтрещехте, бе!

- Като чуя алармата, имам чувството че някой стреля по мен. - И какво, веднага скачаш? - Не бее, лежа като умрял.

Срещу мен в автобуса седна девойка с метла. Трудно ми беше да не попитам: - Не иска да запали ли?

Приятелката ми разправя, че няма искра между нас. Като се свести от електрошока, ще я попитам пак.