Фридрих Велики се имал за всестранен талант. Веднъж съчинил поема в александрини и поискал от Волтер, който му гостувал, да си каже мнението. Волтер прочел текста, усмихнал се раболепно и отговорил...

Изкуство е да умееш да се радваш на чуждото щастие! Ето, аз го мога. Знаете ли, как се радвах, когато съседите свършиха с ремонта...

- Убодохте ме с вилицата! - Извинете! Мислех, че щом лакътя ви лежи в моята чиния...

Говорят си двама чиновници: - Да-а-а, трудно живеят в днешно време честните хора.. - Че теб, какво те засяга това?

- Ще се видим ли утре? - Да. - Къде? - Където кажеш. - Кога? - Все ми е едно. - Добре, разбрахме се, само че не закъснявай!