Седим си язе кротко у ФейсО, пишем си, лайквам си, коментирам… и хоп "Психиатрична клиника на 4 километър" Ви добави за приятел… Ужас… намериха ме най-после гадовете…

Напсувам ли някого, изобщо не се мотая… веднага се извинявам. Щото се забравя и после трябва наново да псувам.

"Жълтото е на раздяла" си мислеше той, докато й гледаше зъбите…

- Дай, едно от ония (онези), дето (където) като го хвърлиш във вода вика "Фъш"! (ефералган на таблетка от 500)

Отиваш на село, след дълго търсене, най-сетне намираш лечебната кал и усърдно се потапяш в целебност... обаче не срещаш грам разбиране...