Обясних й, че парите не са всичко, че друг като мен няма да намери и че важното е, че сме заедно, но тъпата хазяйка не разбира от дума.

Парите идват и си отиват... и си отиват... и си отиват...

Паднал си с лице в калта, стани и убеди всички, че тя е лечебна… Нека се нацвакат и те, мамицата им…

Народът почна толкова зле да живее, че джебчиите им се налага не да пипнат просто в джоба, а да ровят из тях.

Звъннаха ми от посолството на Страната на Илюзиите. Казаха, че живея вече толкова дълго при тях, че получавам гражданство.