- Апчих, проклета простуда. - Как ви разбирам... - Нищо не разбирате. - Прекрасно ви разбирам, вкъщи осем пилета боледуват.

- Скъпа, ако умра, обезателно да се ожениш. Искам след смъртта ми пак да бъдеш щастлива. - Какви ги говориш, скъпи. Аз и така ще бъда щастлива.

Лежи Буратино в полето, а над него, като лешояди, кръжат куп кълвачи.

От както имам Паркинсон, винаги си нося химикалка и тефтерче за записване. Всъщност, май не беше Паркинсон, а нещо с "А"... Ал... Алц..., Алцхимлер ли беше, Алцхитлер ли... ще се сетя. Само да си спом...

Мамка му, понякога да се сдържиш за няколко минути, означава да спестиш разкаяние за години…!