Учителката историчка: - Ученици, как оценявате моето присъствие във вашия клас? - Какво ти присъствие госпожо, то си е чисто робство, не го слушайте министъра на просветата! - казва Иванчо.

Иванчо и Марийка си говорят. - Иванчо, заминавам за чужбина. - Браво, радвам се за теб! - Да, ама с консумация. - Супер, всичко дето ти се полага да си го ядеш!

Учителка се оплаква на бащата на Иванчо: - Вашият син ме нарече прост*тутка. Бащата се обръща към Иванчо: - Слушай бе, келеш. Учителката учи ли те? - Учи ме! - Грижи ли се за тебе? -...

Да го духаш! - каза майката на Иванчо като му подаде супата.

Вечер, в семейната спалня, мама, татко и малкия Иванчо. Бащата: - Иванчо, искаш ли сестричка? Иванчо: - Искам! Бащата: - Ами, хайде заспивай тогава!