- Защо плачеш?
- Сънувах, че училището е изгоряло.
- Не плачи де, това е само сън!
- Плача точно за това…
- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице,отвори си краката".
Иванчо прави номера на колелото си. - Мамо, виж! Сега карам без ръце, а сега без крака... След малко: - А шега беж жъби...
Учителката към Иванчо: - Нямаш нито една грешка в съчинението си. Кой е помагал на баща ти?
Госпожата вдига Иванчо на дъската и го пита: – Иванчо колко е един грам? – 0.8, госпожо!
Учителката пита: - Какво означава израза "сизифов труд"? Иванчо: - Означава безполезна работа. Например, научил си си урока, а да не те изпитат на него.