Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно: Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката! Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пъле...

Учителката към Иванчо: - Нямаш нито една грешка в съчинението си. Кой е помагал на баща ти?

Малкия Иванчо не може да заспи и баща му разправя приказка... Половин час .. Един час... Майката влиза да види дали Иванчо е заспал и тихо пита: - Заспа ли? - Заспа - тихичко отвърща Иванчо.

Иванчо пита Марийка: -Защо винаги вместо 'не е вярно' казваш 'глупости'? -Глупости!!! - отговаря Марийка.

- Иванчо, баща ти бие ли те? - Ние сме десет братя, аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.