Веднъж като дете се опитах да обеля глава лук и баба ме посъветва: - Когато тънката не се сваля, сваляй дебелата. Този урок и до ден днешен ми помага в живота.

Баба гледа преминаващите коли от сватбения кортеж и си мърмори: Още една са я повели с музика да мие чинии…

- Бабо, колко километра са до съседното село? - Цял живот бяха пет. А после дойдоха специалисти, мериха, мериха и ги изкараха седем. Сега заради тях ходим два километра повече.

- Зайо Байо, що са катериш на тоя бор? - Бабо Мецо, за круши отивам. - А бе заек, кво ма бъзикаш, тва е бор к'ви круши ще береш?!? - Хехе, няма страшно е, аз си нося.

Рибният пазар: - Ее, момче, ама тез скумрии, много криви бе! - На завоя ги хванахме, бабо... затуй така.