- Е, Иванчо, как стана така, че съученичката ти Марийка, забременя? - По вина на баща й... - Как така на баща й? - Ами тъкмо се дърпах назад, когато в стаята влезе баща й и ме ритна по задника.

Учителката идва на посещение в дома на Иванчо. - Ще извикаш ли родителите си? - Не мога, в спалнята са. - А скоро ли ще излязат? - Едва ли, пробутах им лепило вместо вазелин.

Наближава пролетният бал и учителката пита децата: - Мими, ти как ще се облечеш? - Аз, госпожо ще си сложа бяла блузка и зелено клинче и ще приличам на кокиченце. - А ти, Весе? - Ще си облека лила...

Двамата в кревата, но нещо нищо не става. Марийка: - Ти вече не ме обичаш, щом не ти става от мен! - Абе аз и Пепито обичам, ама вчера и от нея не ми стана..

- Иванчо, ако видиш на улицата две торби, едната с акъл, а другата със злато, коя от двете ще избереш. Аз бих взъл ума. - На когото каквото му липсва...