- Нали каза,че си се оженил? Защо сам си переш чорапите? - Това не са моите чорапи, а тези на жена ми.

Говорят си двама приятели. - Вчера ходих на психолог. - И как беше? - Цял час ми разказва за това, как жена му и тъща му късат нервите. Доста по-добре се почувствах.

Умрял мъжът, след няколко седмици го последвала и жена му. Пристига оная в рая, първата й работа да намери мъжа си, метнала му се на врата: - Ти си любовта на моя живот, радвам се, че отново сме зае...

Прибирам се в къщи, а на масата бележка... - "Всичко е ОК, аз съм по жени." Сядам и си мисля: - "Мъжът ми ли... синът ми ли?!"

- Господи! Химия ли учите? - Не, това е тоалетката на жена ми.