– Е, не плачи де, не си дебела, просто родителите ти са се погрижили никога да не се занимаваш с стр*птийз и пр*ституция…

- Защо си толкова дебел? - Защото закуската си ям сам, обяда си делят с мен приятели, а врагът ми дава неговата вечеря.

Скарах се с приятеля си. Седя в автобуса на път към къщи и плача. Изведнъж момченцето, което седи срещу мен /около 5 годишно/, ме поглежда в очите и пита ласкаво: - Плачеш, защото си дебела ли?

- Скъпи, кажи ми, в тази рокля изглеждам ли дебела? - Нали няма да се обидиш, ако ти кажа истината? - Не, разбира се. - Аз спя със сестра си.

Иванчо пита Марийка: - Марийке, какъв го предпочиташ? - Да е дълъг, туй, че е дебел не му пречи, важното е да е корав...