- Най-бързо изтрезнявам след две-три кюфтета. - А аз - след сметката...

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен... Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръкат...

– А помниш ли като се срещнахме за пръв път, как мислехме, че нашата любов ще продължи вечно, какво се случи с нас? – Сложи ми още кюфтета!…

- Има ли хапчета против глад? - Да, но са много големи. - Нищо, как се наричат? - Кюфтета.

Учението не винаги е добро нещо! Когато синът ми се научи да брои, ми се наложи да разпределям кюфтетата по равно.