– И как мина вчера срещата? – Не питай... Ужасно... Аз и без това на тоя смотаняк нямаше да му дам, но той поне от куртоазия можеше да си поиска...

Той се влюби в мен, защото съм стройна и мълчалива. Просто не можех едновременно да говоря и да си гълтам корема.

- Така не ми стига топлина - чувам, оплаква се засукана колежка по телефона. - След работа, да дойда при теб? - питам я с особен блясък в очите. - А ти ще можеш ли да ми поправиш отоплението?

Искал да му покажа чувствата си… Много сложно! Не може ли просто, да си покажа гърдите?

Беше хубав, умен и забавен… И за к'во ми беше да изтрезнявам…?