Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

- Пешо бе, как ги различаваш твоите близнаци? - Много просто! Карам ги да броят. Единият може да брои до две хиляди, а другият - до три хиляди и петстотин.

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...

- Aбе, Пешо да не а умрял? - Не знам, ЩО? - Па гледам, че го погребват.

- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.