Миналата неделя, с едно приятелче отиваме в Странджа на лов. Обаче, на втория час лутане из пущинака разбираме, че сме се изгубили... Жорката вика: - И са к'во праиме братчет? Стреляме или викаме?...

Тя плачеше неудържимо. Той нежно я прегърна и изтри сълзите от очите и. И без да иска и веждите и.

Двама войници си говорят: - Нашата рота е същинска лудница! - Не е така - в лудницата поне началниците са нормални.

Гледайки как живеят хората около мен, се питам: - "А ще има ли място за всички ни в ада? Егати и конкуренцията!"

- Защо черешата е червена? - По "red" причини.